Как да се предпазим от неуспешни онлайн покупки

 

Здравейте момичета,

Днес ще си говорим на една доста обширна и наболяла тема. В блога ми сте попадали неведнъж на ревюта, в които говоря за продукта, които макар и добри, често ме разочароват, защото цветът му/ някое качество не ми е паснало на мен. След разговор с читателка, която ми сподели за лошия си късмет с едни уж коралови червила, които накрая са се оказали оранжеви, се замислих да споделя с вас моя опит с онлайн пазаруването и как се подсигурявам, че ще получа нещо, възможно най-подходящо като цвят и качества за мен. Ако искате да и пост за предпочитаните онлайн магазини за козметика и как поръчвам, оставете ми коментар 🙂

И така, тъй като в блога най-често се оплаквам от червила, нека да започнем с ОСНОВНОТО правило при поръчване по интернет:

Отделете време да потърсите ревюта и снимки в гугъл/ Instagram

Без значение дали си говорим за нюанс на фдт или на поредното червило, истината е една – 90% от снимките стават по-красиви с филтър. За съжаление, това често променя цвета, който виждаме и така, ние поръчваме уж коралово червило, а се оказваме с оранжево. Затова си отделете час (аз отделям и повече) и хубаво се поровете в гугъл (пример : Anastasia Beverly Hills Liquid lipstick dusty rose SWATCH) – първа-втора-трета страница, колкото е нужно. Но се уверете, че сте прегледали достатъчно снимки и сте видели всички възможни варианти на цвета, които търсите, за да няма изненади после. За съжаление, ровенето пак не означава, че ще се подсигурите. Ето ви мой пример, когато поръчах Anastasia Beverly Hills Dusty Rose liquid lipstick, очаквах това:

А получих ето това:

Когато гледате суочовете (продукт, нанесен на ръка или на лицето), обърнете внимание на цвета на кожата на момичета, на това дали е с жълт или розов подтон и на светлината. Трудно е да се определи по снимка, но аз например винаги съм в средата на гамата „светло-тъмно“ и видя ли червило на девойка тип Снежанка, директно пропускам и продължавам да търся някой с кожа по-близка до моята.

Другото правило, което ми спестява много разочарования, е:

Четете ревюта

Звучи доста очевидно, но знам колко е лесно да избираш продукт само по снимки. Четете ревютата и то на блогъри/youtuber-и, които имат кожа/коса близка до вашата. Аз не бих си купила уплътняващ спрей за коса, рекламиран ми от youtube-рка с много къдрава и гъста коса. Или пък с половин килограм екстеншъни. По същия начин, клип за фдт за мазна кожа, който е отхвърлен от Kathleen Lights (youtube – пословично суха кожа) въобще няма да ме трогне и ще отида при друга девойка, например Diana Saldana (youtube – комбинирана към мазна кожа с акне) и ще изслушам нейното ревю за това доколко е издържлив фдт-а, дали й запуша порите и дали се окислява. Или поне следете хора, които използват продукти, които и вие харесвате. Така ако някой ви каже – обожавам Maybelline Age Rewind и този коректор е като него, защото е лек, но покривен, поне ще знаете, че този човек харесва в новия продукт онези характеристики, които вие търсите.

Подберете добре хората, на които да вярвате

Като човек, обичащ козметиката, вида на ново червило в гилза от розово злато или щампа с цветя върху пудра могат да ме доведат до див екстаз. Да, козметиката има една основна функция – да ни кара да се чувстваме по-красиви, но покрай тази функция, производителите откриха и още една – ако сме толкова фиксирани върху красотата, защо не продаваме и красиви продукти?

Та лесно е да ме ентусиазира човек, но до момента случаите, в които съм купувала спонтанно нови продукти, без да чета ревюта, се броят на едната ми ръка. Може и да обичам козметиката, но красивата опаковка не е достатъчна, ако ще стои в шкафа или ще ми пресушава устните. Но когато продуктът е наличен само онлайн и няма как да го пипна или видя наживо, не чета хаотично ревюта, а проверявам няколкото блога, на които вярвам.

За пример ви давам две видеа – едното на Tati, другото на Kathleen Lights и двете обсъждат новите продукти на Pretty Vulgar, но ако имате търпение да изгледате и двата клипа, ще видите качествена разлика. Макар да харесвам и двете много, за мен мнението на Тати е далеч по-меродавно, тя обръща много повече внимание на качествата на продуктите и се аргументира. Докато Катлийн е малко по-лековата и – това ми харесва, и това ми харесва, и това ми харесва…

Ако бях гледала видеото само на Катлийн, щях да искам всичко, но Тати ме върна на земята. Истината е, че гледах видеата в обратен ред (първо Тати, която ме отказа и после Катлийн, която ме накара да си помисля – е, може би, ако някога са на 70%, бих си взела нещо).

Друго бюти гуру, което харесвам е Samantha Ravndhl, за справка – ето го видеото за новата палитра на Jaclyn Hill (освен ако не сте нови в блога – ако е така, добре дошли! :), вече знаете, че съм голям фен на Джаклин и още преди месеци, когато обявиха палитрата без да я покажат, бях решила, че е купувам, защото е дело на Джаклин), но след като видях видеото на Саманта съм силно разколебана и по-скоро ще пасувам. Изключително подробно и аргументирано Саманта обяснява защо харесва или не харесва всеки един цвят в палитрата. Това са мненията, на които вярвам, а не на 20-те други ревюта, в които всички повсеместно припадат по палитрата. Ето и линк

В този ред на мисли:

Не се залъгвайте по колаборациите с любимите ви бюти гуру-та

Нерядко ревютата са смесени и за да си подсигурят успеха, марките често изпращат продукта предварително на други youtube-ри, които да вдигнат още шум и да залеят интернет в позитивни ревюта. Комбинирайте този и горния съвет и преценете дали да си дадете парите за „лимитираното“ издание, по опита ми до момента – повечето подобни колаборации почти винаги имат втора партида, а дотогава ще са се натрупали достатъчно ревюта и суочове, за да прецените дали си струва парите. Тук изключвам лимитираните собствени продукти/колекции на марките.

Което ме навежда на последното правило:

Доверявайте се на марките, които познавате и купувайте само по 1-2 неща от напълно нова марка

Бюти „индустрията“ се развива с бесни темпове – всички марки се надпреварват да изкарват постоянно нови и нови колекции, а нови марки никнат като гъби. Аз съм последният човек, който ще ви каже как да си харчите парите, но след няколко разочарования, съм на принципа – ако не ти е позната марката, купуваш само по 1 от вид. Води ме следната проста сметка: дори да са намалени на 70% и червилата да струват по 5 лв всяко, за какво са ми 5 червила за 25 лв, които не ми харесват като формула, вместо едно червило за 5 лв, което да не ме е яд да изхвърля или подаря на приятелка, ако го хареса? Или ако пък се окаже, че ми хареса – пак не ми трябват пет червила на една марка, защото след максимум месец, ще открия друга серия или друга марка и ще искам да си купя и от тях.

И не на последно място:

Запитайте се – наистина ли го искам, или просто ме екзалтират всички тези ревюта

Както казах и по-горе – да, обичам красивите продукти, но само тези, които ми влизат в употреба. Имах Lorac Pro – подарих я, имах Urban Decay Naked 1 – подарих я, продадох руж на МАС и какво ли още не. Знам, че е лесно да не мислиш трезво, когато гледаш разни онлайн красоти, но опитайте да погледнете практично на продукта и се запитайте – това ще ми влезе ли в употреба? Пак казвам – въобще не ви правя сметка на парите, но тъмно синьо червило за 60 лв… да, изглежда страхотно и сигурно ще го сложите цели 4(!) пъти преди да му изтече срока на годност. Та струва ли си? По-добре си вземете молив за устни/очи за 8 лв и сложете него тези 4 пъти.

Надявам се да съм успяла да ви спестя някоя и друга неразумна онлайн покупка или разочарование. Ще се радвам да ми споделите устоявате ли на онлайн изкушенията, как се възпирате и как подбирате кое да вземете и кое не 🙂 винаги съм готова да науча и още трикове 😉

Continue Reading

Как да прехвърлим сенки от единичните им кутийки в празна магнитна палитра


От много време гледам клипчета за depot-ване на сенки в ютуб – или на български казано, да извадите сянката от пластмасовата единична кутийка и да го прехвърлите в голяма празна палитра. По този начин се спестява място и всички продукти се събират на едно. Наскоро се сдобих с подобна празна палитра (благодаря ти, Кристин :*) и реших, че трябва да пробвам да си прехвърля единичните сенки.
Простете кофти светлината, но не можах да се сдържа и ги прехвърлях в 10 вечерта вкъщи.
Гледала съм много клипчета и това е един от най-лесните варианти, който открих. Преди да продължа искам да подчертая, че този вариант не работи при сенките на МАС или кутийки с по-дебело дъно.

Ще са ви нужни:
1)      Празна магнитна палитра
2)      Спирт – поне 70%
3)      Капкомер
4)      Свещ
5)      Нож за плодове или какъвто ви е удобен
6)      Салфетки
Какви са стъпките:
1)      Обелете хартиената лепенка на гърба на сянката, която посочва цвета и състава й:
2)      Повечето единични сенки имат дупчица в средата на дъното:

3)       Хванете сянката за края на капачето или ако имате някаква щипка, може да ползвате и нея и задръжте сянката над пламъка на свещта. Внимавайте да не допрете пластмасата до пламъка, дръжте я на около 4-5 см разстояние:

4)      Задръжте кутийката за около минута, минута и половина, като може от време на време да проверявате дали дъното не е започнало да се разтапя.
5)      Когато усетите, че дъното е поомекнало, поставете сянката с дъното нагоре и с върха на ножа натиснете в малката дупчица, която ви показах по-горе. Не е нужен прекалено силен натиск, ако дъното е омекнало достатъчно, лесно ще отлепите металното дъно от пластмасовата кутийка:

6)      Оставете сянката да изстине добре, за да не се изгорите. По металното дъно ще има лепило, с капкомера капнете няколко капки от спирта, така че да разтвори лепилото. Аз лично разтапях една сянка, докато друга изстива.
7)      С кърпичка или салфетка разтъркайте внимателно металното дъно, за да премахнете лепилото. Ако става по-трудно, капнете още няколко капки алкохол и оставате да подейства. Търкайте внимателно, за да не натрошите самата сянка, която е с лице към салфетката.

8)      Сянката ви вече е готова! И тук идва най-големият недостатък на този начин за depot-ване. Аз лично нямам тънък магнитен лист, който да може да изрязвам и да залепям на дъното на всяка метална „паничка“. Проверих в няколко железарии и мъжете ме гледаха като изкопаемо. В интернет се продават, но цената им е леко неприятна. Затова избрах по-прост начин – просто поставих сенките си в палитрата без каквито и да е обозначения. В отделен тефтер си записах кои цветове съм прехвърлила в празната палитра. Тъй като всичките ми единични сенки са на различни марки, не ми е трудно да ги разпознавам по памет, но ако имате много от една марка, няма да ви е много удобно. Другият вариант е да си направите схема на палитрата, която да държите някъде и в никакъв случай да не размествате сенките, за да не ги объркате.
Това определено не е най-успешният начин за организиране на единични сенки, но поне беше лесен откъм изпълнение. Получи се наистина бързо, не ми трябва сто и петдесет инструмента и не се изгорих нито веднъж. Пак повтарям, че този метод не работи при сенките на МАС или такива с по-дебело дъно, просто защото пластмасата би се размекнала много по-трудно, но за сенките ми на Golden Rose, Trendy и Essence е просто идеален. 
На снимката се вижда и сянка на NYX, която извадих по друг начин – някои момичета споделят, че ако с капкомер капнете няколко капки спирт в нюнюнчестото разстояние между металната паничка и пластмасовата опаковка на сянката – най-вече в ъглите, след 2-3 минути спиртът започва да разгражда лепилото. След което се подпъхва върха на нож в същото това нюнюнчесто пространство и сянката се избутва от пластмасовата опаковка. Признавам методът не е много успешен, защото острието на ножа е по-дебело и деформира металната паничка. Спиртът не успява да достигне до всичкото лепило и в един момент при по-голям натиск има възможност директно да изстреляте сянката нанякъде. Другата опасност е ножът да изскочи от това пространство и да се забие в сянката или пръстът ви – не, не ми се случи, но си го представях през цялото време.
Крайният резултат: 
И така, успях да си спестя малко място, след като прехвърлих сенките – за моя радост, залепнаха добре за празната палитра без нужда от намагнетен лист и не се плъзгат по повърхността на палитрата. Ако открия по-добър и лесен начин за прехвърляне на сенките, ще ви споделя. Дано съм била полезна.
Continue Reading

Домашен лосион за тяло с кокосово масло


Най-накрая успях да си предам дипломната работа за предварителен преглед, така че този уикенд беше само за почивка и празници. Вече съвсем спокойно мога да отделя няколко часа, за да наваксам с блога, защото много го занемарих покрай дипломната.
  Преди около месец ходих на кожен лекар и си тръгнах с чудничка диагноза – атопия на кожата. Не съм гугълвала, защото много се филмирам, но можем да го определим като свърхчувствителност на кожата. Причините може да са многобройни, но една от тях е стреса и кажи речи, съм убедена, че в моя случай е точно това. Лекарката ми препоръча да се мажа всяка вечер и сутрин с лосион за тяло. По принцип много обичам да се мажа с лосиони, кремове и олиа, но не и два пъти дневно. За отрицателно време изхабих домашните наличности от едно олио и едно мляко за тяло и си дадох сметка, че няма да го бъде това с постоянно купуване на лосиони от дрогериите. Малко или много, почти 90% от тях са на основата на петрол и колко ще помагат на кожата, и колко ще пречат, е спорно. Затова се разтърсих и открих много интересна рецепта за домашен лосион с кокосово масло.

 
Но преди това малко полезна информация:
Всъщност, това което прави това олио добро за козметични нужди и грижа за кожата е химическата му формула. Малката му молекулна структура го прави лесно за усвояване от кожата, като и придава мекота и гладкост. Това го прави прекрасен лек за суха, груба и набръчкана кожа. Чистото нерафинирано масло е много богато на антиоксиданти, които проникват дълбоко под основната тъкан на кожата и я предпазват от свободните радикали, които нарушават нейната еластичност. Редовното използване предпазва кожата от появяването на неприятни петънца и сенки, появяващи се от възрастта или от прекомерното излагане на слънчева светлина. Затова това масло е известно като най-доброто натурално масло за кожата.
И така общо взето, където и да търсех за рецепта за домашен лосион, основната съставка беше кокосово масло. Та ето я и нея:
 
 
Нужно ви е:
          100 грама кокосово масло (студено пресовано)
          1 лъжичка витамин Е (по желание)
          1 лъжичка друго натурално масло (по желание) – в моя случай масло от карите
 
 Без да разтапяте кокосовото масло го слагате в дълбок съд, добавяте витамин Е и лъжичка от друго натурално масло и разбърквате с миксера до получаване на пухкава консистенция. При мен от първия момент, в който включих миксера, маслото започна да става пухкаво, но го „бих” още 5-6 минути, докато набъбне. С по-горе споделеното количество получих около 150 грама лосион.
 Добре е да се съхранява на стайна температура – ако в стаята ви е прекалено горещо, ще се разтопи. А ако го държите в хладилника, ще добие обичайния вид на кокосово масло, т.е. ще се втърди. Относно срока на годност, подозирам че е между 3 и 6 месеца. Повечето био лосиони са с такъв срок, а нашият е сто процента био! 🙂
 Консистенцията на лосиона или на пяната, ако предпочитате, е пухкава и много нежна. На кожата се усеща мазничко и бляска, докато попие. Отнема му повече време от купешките лосиони, но пък е сто пъти по-полезен, така че си струва да опитате. За съжаление миризма няма 🙁 много се надявах да ухая цялата на кокос, но уви. Струва си да се опита, дори и само заради удоволствието да сте си направили ваш собствен лосион за тяло.
Съвет: кокосово масло можете да купите от почти всеки био магазин. Течен витамин Е не успях да открия, затова си купих капсули Геритамин и ги пуках и изстисквах, много е трудно обаче. 
Ще се радвам да споделите как ви се е получило, ако сте го пробвали. И ако имате въпроси, съм насреща 🙂
 
Continue Reading