Здравейте момичета,
Днес реших да пробвам с нещо различно. Тъй като пропуснах юнския пост на любимите козметични продукти, реших да ви покажа няколко неща, които не са свързани с козметика и ми носиха много радост или просто ме забавляваха през изминалия месец. Не всеки месец успявам да откроя интересни и неповтаряни любими козметични продукти, та реших, че ако ви е интересен подобен пост, може да започна да ги правя по-често:
Любимата ми песен през юни е :
Първият път, когато я чух, изобщо не ме впечатли. Но после просто нещо ме затормози и си я пуснах пак, и пак, и пак… и общо взето не спрях да я въртя отново и отново. За съжаление съм от онези хора, които могат цял ден да слушат една и съща песен.
Любимата ми книга за юни още я чета и всъщност я открих буквално последният ден на юни, но пък много ми хареса и затова се опитвам да я чета бавно – Kendare Blake – Three Dark Crowns, чета я на английски, та не знам дали е преведена на български. Подозирам, че е в стил young adult, но умишлено не съм чела резюмета. Все още съм мнооого в началото, но историята се развива в свят, различен от нашия, който се управлява от кралица и крал-консорт. Кралицата винаги ражда тризначки, които от мига на раждането си, са разпределени към различен род – отровители (poisoners), свързани с природата (naturalists) и такива, които контролират четирите съставни елемента (elementalists). Трите сестри живеят заедно до шестгодишната си възраст, след което биват разделени и всяка е отведена на острова, на който живее обществото, към което тя принадлежи. Навършат ли 16, дарът им би трябвало да се прояви и трите заживяват заедно (тази част още не ми е особено ясна) и имат една година на края, на която трябва да остане само една кралица (мхм, т.е. да се отърве от другите две сестри) и тя става властващата кралица, докато не роди тризначки и кръгът отново се завърта. Това, което ми хареса, е че до момента книгата представя и трите сестри и всяка една от тях е представена съвсем човешки. Подозирам, че към края ще съм се привързала и към трите и ще страдам много за две от тях. Тази книга е първата от трилогия, та има материал за четене.
Нещо, което започнах да правя през май, но истински харесах през юни, беше да танцувам зумба. Не съм спортен тип и не обичам физическите натоварвания в зала, но усещах как се обездвижвам и реших да пробвам нещо ново. Случайно попаднах при страхотна треньорка по зумба, която така ме надъхва и е толкова позитивна, че вече нямам търпение до следващата тренировка. Най-готиното е, че никой не те гледа лошо, ако объркаш движение или не можеш да го изпълниш. Толкова често се случва някоя от жените в залата (дори и аз) да си мисли, че прави пълен кръг и да си се върти с разни движения в ханша, а останалите да правя полукръг и да скачат, докато тя си довършва кръгчето. И докато се усети, е супер сладко и комично (малко като момчето от гиф-чето). Самата атмосфера е адски дружелюбна и те кара да се отпуснеш и просто да се наслаждаваш на танците и музиката. Първоначално си мислех, че музиката ще ме дразни, защото не съм много по латино ритмите, но се оказа точно обратното. Сега само да чуя някое регетон парче и ми иде леко да се раздвижа. Като тренировка (за тези от вас, които не са ходили) този тип упражнения спада към кардиото – нещо, което ще ви изпоти, ще ви изкара душицата и ще ви помогне да изгубите килограми, но тъй като все пак говорим за танци, не очаквайте силно изваяно тяло. Да, някои части ще се стегнат, но няма да сте като фитнес модел – за това са нужни друг тип тренировки.
Много обичам да играя някаква игра на телефона си, приятелят ми е виновен, защото от време на време инсталира някакви игри на телефона ми, за да ги тества. Та аз съм адски голям фен на match 3 игрите – тези, които са тип тетрис – но е нужно да съберете ред или колона от три еднакви фигури, за да се изтрият. И като си харесам някоя, я играя до дупка. Така бях с Frozen, на която стигнах до 220 ниво и ми се затри историята (още страдам). За да я прежаля по-бързо, приятелят ми показа същия тип игра, но с Бел от „Красавицата и звяра“ – безплатна е и се казва „Beauty and the Beast”. Сигурно ви звучи малко наивно, но много се разтоварвам с тези игри и вече съм на 188 ниво… ъпдейтите ме бавят, защото изигравам новите нива, преди да успеят да пуснат допълнителни, което е малко досадно. Та точно тази match 3 е доста добра и ви я препоръчвам, ако си падате по такъв тип игри.
/източник : pinterest/
И последното нещо, което се открои за мен от началото на лятото, е че си обещах тази година да си извадя всички рокли и поли и да не сложа дълъг панталон до септември (поне). Първоначално ми беше малко трудно, защото комфортът на дънките ми липсваше, но като изключим двата супер студени дни през юни, през цялото останало време нося само поли/рокли или къси панталони. Мислех си, че нямам достатъчно подобни дрехи и все в един момент ще опра до дънките, но засега успявам да разнообразявам и само от мисълта да облека дънки в тази жега, почва да ми става задушно. Та така, приятно е, прохладно е и се чувствам доста по-женствена (надявам се това да не звучи погрешно – през цялото останало време нося дънки и ги намирам за също толкова привлекателни и женствени).
Оказа се по-трудно, отколкото очаквах да откроя някакви любимци от ежедневието ми. Просто след всички тези години, мозъкът ми е програмиран да посочва само козметика. Та така, ще се радвам да споделите дали постът ви е бил интересен и какво се открои за вас през юни 🙂