Здравейте приятели,

През бремеността и след раждането на Ясен много рядко гледах видеа по темата за майчинството и избягвах да чета статии. Бях си казала, че предпочитам да посетя няколко лекции от училищата за бременни и да поговоря повече с приятелките ми, които вече са минали по този път. Това решение ми спести много страхове и притеснения, но пък ме и лиши от някои хитринки и трикове, които да ме облекчат. И точно по този повод реших днес да ви споделя няколко идеи, които ми помогнаха да се справя със стреса от отглеждането на дете.

„Това ще го свърша после“… не работи

Като всеки човек и мен ме мързи от време на време. Оставям чинии в мивката, за да ги измия на сутринта. Отлагам пералнята, за да си догледам филма, а понякога дрехите ги обличам директно от простира, защото мразя да простирам и прибирам пране. Но откакво се появи Ясен, свободното ми време намаля значително и изведнъж този навик да отлагам неща, доведе до пълен безпорядък и чувство за силно неудобство. Защото ако преди „после“ значеше „в оставащото ми свободно време“, сега „после“ значи „преди следващата задача“ и така отлагайки, аз просто натрупвах още и още задачи за изпълнение. Имах усещането, че постоянно съм претрупана с пране, чинии за миене, гладене и дреболии за подреждане.

Затова в един момент си казах, че колкото и да ми се иска просто да си полежа на дивана и да си почина, ако имам пет минути, е по-добре да си измия чиниите или да пусна пералнята. Така тези злободневни задачи, свършени на момента, спряха да ми тежат толкова. В сравнение с преди – колкото повече ги отлагах, толкова по-неприятни ми изглеждаха.

Цял ден съм покрай бебето и сякаш нищо не свърших

Предполагам, че повечето от вас (броя и себе си), са работели на пълен работен ден преди да излязат в майчинство. И изведнъж тази промяна на темпото и фокуса на вниманието ви може доста да ви потисне. Случваше ми се да се видя с приятелки и след разговор с тях и тяхното работно ежедневие, се чувствах буквално „спряла“.

А в същото време вкъщи имаше сума ти дребни задачки за изпълнение, до които не успявах да стигна. Нека добавя и постоянното недоспиване, което се отрази пагубно на паметта ми – вечно ме гнажди усещането, че има нещо да се свърши, но не мога да се сетя какво. Затова в един момент реших, че е нужно да приоритизирам какво имам да свърша през деня.

И така се постарах да си записвам на лист нещата, които имам да свърша и после да подбера три от тях, които да опитам да свърша в същия този ден. Няма да крия, че неведнъж задачите са били – оправи си маникюра, купи ново веро. На пръв път съвсем прости и елементарни, но дори и тях забравях преди списъците.

Тази ми практика ми премахна чувството, че забравям. Намали ми притеснението и не се налагаше постоянно да си повтарям – не забравяй еди-какво-си. В допълнение, когато видех отметнатите задачи на края на деня се чувствах доста по-пълноценна.

С баби лошо, без баби по-лошо

Да, най-вероятно ще ви ядосат и ще ви накарат да правите неща, които сте се зарекли, че никога няма да правите. Ще дуднат и ще дават съвети постоянно. Но като човек, който живее на 420 км от бабите, повярвайте ми, има моменти, в които много ми се иска да са наблизо, за да им дам детето за час и да поспя. Не казвам, че трябва да приемате всичко, което бабите предлагат, но те все пак са отгледали вас и партньора ви, а ето, че сте пораснали читави хора.

Разбира се, не само бабите могат да помогнат. Сред най-близките ми приятелки само две имат деца и двете са във Варна, за сметка на това тези, които са в София, неведнъж са идвали да си играят с Ясен, за да се изкъпя. Пазарували са ми за вкъщи и са носели памперси и пюрета. Дори два пъти са го гледали вечерта, за да излезем с баща му. Да вметна – малкият ми брат също редовно идва да ми помогне с детето. Сами преценявате на кого да се доверите, но не се притеснявайте да оставите детето да общува и с други хора. Дори да излезете за час, глътката свеж въздух ще ви се отрази добре.

Разбира се, че може да ни дойдете на гости, само донесете храна

Струва ми се, че в България това все още е малко необичайно и поканиш ли гости, се предполага, че трябва да наредиш софрата, но когато си с бебе и няма кой да сготви, понякога буквално няма какво да се яде вкъщи. Със Стефан си избрахме един ден от седмицата за социален и се редуваме кой да излезе и кой да ни дойде на гости.

Няма нищо срамно в това да помолите хората да донесат неща за хапване или просто да си поръчате. В крайна сметка това са ви приятелите, хора, с които се чувствате добре, а не такива, от които да се притеснявате. А и повечето от тях просто искат да ви видят, не идват на инспекция за чистота.

Аудиозапис за спомен

Водя си дневник от седемгодишна. За мен това винаги е било много важно и страхотен начин да запазиш спомените си и да видиш колко много си пораснал през. Но с времето започнах да пиша все по-рядко и по-рядко. Докато бях бременна, си обещах, че роди ли се Ясен и ще си записвам всичките му първи неща, ще му направя страхотен бебешки дневник… познайте колко време ми остана.

За сметка на това обаче, започнах да си водя аудио записи. Признавам, странно ми е да говоря на глас за чувствата си, но свикнах и сега си имам записи от първите му дни и колко много съм се вълнувала. Описала съм всички негови първи „неща“ и какво съм преживяла. Дори го записах как гука. Първоначално ми беше гузно, че това не е на хартия. Но после си казах, че е важен споменът и това, че съм го съхранила, а не начинът, по който съм го направила.

И така, това са моите съвети, които да ви облекчат донякъде живота като майка на новоредено. Надявам се да са ви полезни и ще се радвам, ако и вие споделите вашите начини.

Когато преди няколко месеца научих, че съм бременна – първата ми реакция беше да се паникьосам, защото дори на 29 не се чувствах достатъчно зряла да имам дете и да го отглеждам правилно. Имам предвид – твърде често вечерях сандвичи, защото ме мързи да направя вечеря и това не ми се съместяваше с идеята да имам дете и да съм майка.

В последствие реших, че трябва да се подготвя и започнах да ходя на училища за бременни, където всичко беше представено изключително разбираемо и лесно. Лека-полека притеснението бе заменено от нарастващо нетърпение и радост, (тя, радостта си беше там, през цялото време, де) и с всеки следващ месец със съпруга ми ставахме все по-нетърпеливи да видим нашето бебе.

Малко ме притесняваше мисълта, че детето ще промени начина ми на живот (не че не исках бебе, напротив, просто се случи толкова неочаквано бързо, че не знаех доколко съм готова и доколко ще реагирам адекватно, когато Ясен се появи). Някаква такава идея се беше изградила в главата ми покрай всички статии, които бях прочела къде ли не и бях готова, бях си казала – окей, да, такъв ще е животът ми оттук-нататък и аз съм окей с това и ще се напасна към детето. Но се притеснявах, че егоизмът ми може да надвие майчинския инстинкт (ако имате подобни притеснения, 6 месеца по-късно мога да ви успокоя – всичко си идва на мястото, винаги може да  намерите време за себе си, просто ще станете по-добри в организацията си).

Раждането ми е малко мъгла, но помня как когато Ясен се роди и ми го сложиха на гърдите, изпитах невероятно облекчение.  И много ясно си спомням, че беше точно облекчение, че най-накрая е в ръцете ми, че е добре, с по 5 пръстчета на всяка ръка и всяко краче, че плаче и ме обзе спокойствие, че мога да го прегърне вече, че не е само усещане в утробата ми.

И после започна да ме обзема една еуфория, която беше „О, БОЖЕ, ИМАМЕ СИ БЕБЕ! О, БЕБЕТО МИ Е ТОЛКОВА МАЛКО, НО Е ПРИ МЕН И МОГА ДА ГО ГУШКАМ ПОСТОЯННО!“ и между всичките кърмения и гушкания, в мен се промъкна една любов, която първоначално не усещаш, някак си не избухва фойерверк от любов, когато видиш детето си или поне при мен не беше така. Беше нещо изключително неусетно и постепенно, малко по малко между всяко кърмене, между всяко погалване, между всяко гушкане, просто тази любов те изпълва целия до последната частица в тялото си, достига до всяка една клетка. Просто един ден се събуждаш и я осъзнаваш, и поглеждаш детето си и знаеш, че това е нещо, което дори не можеш да опишеш, защото е толкова естествено и различно от всяка друга любов, която си изпитвал  – към приятелите си, към родителите си, към брат си, към съпруга си. Това е една нова категория, която няма с какво да сравниш. И е абсолютно всеобхватна и изконна, като в учебниците по литература е. Просто е там и знаеш, че винаги ще е там. И това прави майчинството и родителството едно невероятно изживяване, защото никой не може да те подготви за тази любов. Никой. Никой не може да те подготви за любовта, която избухва, за щастието, което изпитваш всеки път, когато ти стисне пръста или те гушне, или те погледне, или когато ти се усмихне за първи път.

И да, бебето ти отнема съня и нормалния живот, и трябва да спреш първоначално всичко заради него и после никога нямаш времето, което си имал преди него и плаче, и повръща, и те драска, и те хапе, и те лигави, и те нааква понякога… обаче нищо, нищо от това не може да засенчи тази любов, която изпитваш към него. И просто ми се искаше да го изкажа по някакъв начин, за да мога да кажа на хората, че да имаш бебе е най-невероятното  нещо на света и би било хубаво повече хора да говорят за това колко е хубаво да имаш дете, и колко невероятно осмислящо е съществуването ти и начинът, по който се чувстваш.