Минаха повече от пет години, откакто имам този блог и да ви призная, ще ми се понякога да пиша и на други теми, освен козметика. Споменавала съм на няколко пъти, че винаги съм имала блог (от 14-годишна) и никога не съм спирала да пиша. Beauty Galore е най-редовно поддържаният до момента и първият публичен. Но както вие, като читатели, не използвате интернет само и единствено, за да четете публикации на тема „красота“, така и моите интереси не включват само тази тема. Затова днес реших да поговорим на една по-различна тема – сравнението с другите и как то влияе на личното ни щастие.

Винаги съм била човек с множество интереси, кой от кой по-разнообразни. Не знам дали се дължи на зодията (Близнаци), въпреки че години наред оправдавах любопитството си с нея. Сега, на почти 29, мога да кажа, че съм приела, че е много лесно нещо да привлече интереса ми. Просто съм с такъв характер – всичко ми е любопитно. През годините съм учила 4 езика, от които владея свободно – 2. Свирила съм на барабани, танцувала съм народни танци, пишех много активно проза и дори имам публикуван разказ (един, защото не съм изпращала повече) и съм чела пред публика, правила съм бижута, научих се да плета гривни от силикон, карала съм секйтборд, четях толкова много, че родителите са ме наказвали, като са ми криели книгите, ходих на аеро йога, пътувах, колкото мога, правя свещи за удоволствие и за приятели (засега) и водя блога. Всяко едно от тези неща ми е доставя(ло) голямо удоволствие, но истината е че никога не съм се отдавала само на едно от тези свои хобита. Винаги съм жонглирала с няколко едновременно.

Най-сигурният начин да започна нещо ново винаги е било да видя някой, който си го бива в това. И този човек често се е превръщал в цел, която да достигна. Което през годините неизменно е водило до сравнения, разочарование от моите резултати и хиляди пъти „Добре, де, как на нея й се получава, а на мен – не?“. Това доведе до една неувереност в самата себе си, която се засилваше с всяко следващо сравнение, с някого, който е очевидно много добър в това, което прави. Един интерес, който пропуснах, да споделя е поведенческата психология – обичам да чета книги и статии на тази тема. Та с времето осъзнах, че губя твърде много енергия в сравнението с други хора (винаги по-успешни от мен) и това е довело до една голяма убеденост в моята неувереност.

Казват, че осъзнаването на проблема е част от решението му, но за мен по-скоро е първата стъпка (и далеч не най-трудната). Най-трудно за мен винаги е било да променя начина на мислене към себе си (предполагам не малка част от вас също е така – много строги към себе си и по-великодушни към останалите). Нещо друго, което ми помогна да се осъзная, беше съпругът ми, който е съвсем различен характер от моя и едно от нещата, за които му се възхищавам, е че не си губи времето в сравнения с  други, а просто си поставя цел и работи по нея. Когато го осъзнах и видях колко по-уверен е в себе си, си дадох сметка, че да имаш вяра в себе си, не означава да си надут или да вярваш, че си най-добрия, а че в точно този момент даваш максимума от себе си.

Покрай достъпността на социалните мрежи, предполагам че не малко от вас са минали през нещо подобно и са се сравнявали я с някоя красавица с перфектни мерки в инстаграм, я с друга девойка, която е много по-високо професионално ниво от вас (а сте на една възраст), я с трета, която се прехранва като пътува и прави красиви снимки. Затова и опитах да откроя няколко съвета, които открих и които ми помагат да се осъзная и да не се чувствам толкова „изостанала“.

Осъзнай какво искаш точно ТИ

Да, в момента е много модерно да си супер успешна млада жена, с хип вкус за мода и възможност да пътуваш извън страната поне 3 пъти годишно, всичките ти снимки да са on-point и усмивката да не слиза от лицето ти. Но това ли наистина искаш? Лесно е човек да се поддаде по модерното, защото нещо, което има 100к лайка, просто трябва да е хубаво, нали? Но истината е, че всички сме различни и имаме различни стремежи. Струва ли си да си даваш всичките пари за пътуване, само за да си и ти като приятелите ти, когато това, което те прави истински щастлива е палатка край езеро в Рила? Никой не отрича колко е яко да си ближеш сладоледа в Рим, но ако палатка на Крапец те прави също толкова щастлива, не е нужно всяка отпуска да е извън страната и свързана с големи разходи.

Започни с това, което вече имаш и после се попитай дали наистина би искала да имаш и чуждото

Чанта Furla – признавам си, обожавам чанти и от тийнейджърка имам по-голяма бройка, отколкото е нужно. Когато бях на 18 и започнах първата си добре платена работа (здравей, издевателско лято на Златните), си казах – още с първата заплата отивам да си купя чанта Guess и никой да не ме занимава (тогава Guess ми бяха мечта). Когато за един месец работих почти всеки ден по 14 часа на слънце, ядях сандвичи от вкъщи и вървях 10-ина мин, за да стигна до тоалетна, така ми се свидиха парите, че само до Guess ми беше. Нищо, не се отказах – един ден като имам по-висока заплата, ще си я купя! След няколко години започнах работа в кол-център и заплатата беше магична за студент на общежитие – ей-сега Guess-ът не ми мърда! Месец по-късно след като сумати клиенти ми се бяха карали или просто ме побъркваха с глупостта си, получих заплата – пак не си купих Guess. Превъртаме още няколко години напред – нямам нито Guess, нито Furla. Защото макар и да въздишам по това колко са красиви, няма шанс да дам тези пари за чанта, като знам колко други неща мога да си взема с тях. За справка – изобщо не ми е цел да ги омаловажавам. Не давам няколкостотин лв за Furla, но пък последният ми хайлайтър струваше 70 лв, та не е като да не пръскам пари за други неща. Мисълта ми е, че ако аз съм си щастлива с чанти за по 50-60 лв, това че нямам Furla не ме трови – да, красиви са, но съм избрала да си дам парите за нещо друго и няма нищо лошо в това.

Не сравнявай своята 5-та глава с нечия 35-а

Когато за първи път прочетох този съвет, останах изумена как може да е толкова очевидно и все пак трудно за забелязване. Нека бъдем реалисти – няма как да сте решили преди две седмици, че искате да се научите да правите хубави сладкиши и да се тръшкате, че първата ви Павлова не се е получила като в сайта на GoodFood. Доброто представяне изисква постоянство и повторяемост. Колкото и да ни се иска да сме супер гении и да правим нещата от първия път като корифеи, в реалния живот това рядко се случва. А хората, чийто рецепти са публикувани в GoodFood са се борили кой знае колко години да постигнат една перфектна Павлова, та просто загуба на време да се чудите – е, защо не ми се получи като тяхната? Споко, след още 20-ина опита сигурно ще стане 😀

Когато решиш към какво се стремиш, дай си сметка дали би положила усилията, които хората, успешни в тази област, са положили

За справка – много ми се иска инстаграмът и блогът ми да имат няколко хиляди последователи, НО за себе си отдавна съм осъзнала, че нямам мотивация да положа нужните усилия, за да го постигна. Какво имам предвид – обичам си живота и обичам да му се наслаждавам. Когато ми поднесат красив десерт, първата ми мисъл рядко е – о, дай ще го снимам. Когато отида на морето, не мисля как да направя красива снимка и да я пусна в блога или инстаграм, а бързам да хвърля дрехите и да скоча във водата. За да станеш истински популярен в социалните мрежи, се изисква страшно много последователност и търпеливост – да изтърпиш да не си разбъркаш красивото мече върху пяната от капучино, а да направиш красива снимка, търпеливост да не захапеш топлия кроасан веднага след поднасяне, търпеливост да си направиш 100-ина селфита преди да излезеш, защото гримът е съвършен, готовност да си винаги усмихнат – защото хей, никой не обича тъжни хора, търпеливост да снимаш всичко, защото инста обича онези, които публикуват по няколко пъти на ден. Истината е, че просто забравям или не ми се занимава. И не, това не ме прави мързелива, нито прави момичетата, които го правят – фалшиви. Просто имаме различни приоритети. Та преди да се тръшнете защо имате само 300 последователи в инстаграм, замислете се – готови ли сте да положите усилията, които полагат момичетата с по 3к последователи?

Не приемай като съперници успешните хора, а като пример, че е постижимо и ти също можеш да се справиш

И накрая ако нищо не ви отказва, не завиждайте. Успехът рядко идва даром, но точно успешните хора са онези, които ни показват, че всичко е възможно. Да, животът не е справедлив и понякога новата колежка е по-бързо повишена от вас. Или пък приятелката ви е успяла да свали 5 кг преди лятото за месец, а вие ги борите цяла зима. Но затова са предизвикателствата – за да ги пребориш и после да станеш по-силен. Нека успешните хора не ви отказват, а обратното – да ви амбицират, че и вие можете.

Пътят до успеха не е само един

От известно време гледам America’s Next Top Model и ми направи впечатление по колко различни начини се подбират моделите – някои са градили портфолио по подиуми няколко години, преди да отидат на кастинг. Други са станали популярни в инстаграм, трети се снимат сами вкъщи и са натрупали няколко хиляди последователи. Това че за други хора работи един метод, далеч не означава, че ще проработи и за вас. Да не забравяме, че Рокфелер е забогатял от ябълки, а Уорън Бъфет от акции. Опитайте чуждите рецепти за успех, но ако не работят за вас, просто открийте вашата – и не, изобщо не е лесно 😀 но накрая ще сте още по-горди със себе си.

Честито!

Сгодили сте се и вече планирате голямото събитие, така че ви пожелавам да бъдете много щастливи и да го преживеете с възможно по-малко нерви и караници. Ако пък вече сте минали по този път и няколко годишнини са отметнати, давайте съвети в коментарите, за да улесним бъдещите булки! Планирам да направя повече от един пост, защото нещата са много и в зависимост от това дали ви е интересно 😊 Днес ще започна с най-основните неща :

Тъй като ние се сгодихме през юни 2016 и решихме сами да платим за сватбата, си дадохме повече време и беше ясно, че сватбата ще е през 2017.

Изберете датата, защото винаги ви питат първо за нея

Начинът, по който аз избрах нашата дата е достоен за виц – той няма нищо общо с важен за нас ден, а е основан изцяло на моята „логика“. Накратко – обичам празниците да са разпределени равномерно през годината и като прегледах календара от лични и светски празници, месеци като януари/февруари/март/май/юни/ноември/декември отпаднаха. След което останаха само няколко – април е прекалено променлив и хладен във Варна, юли и август са прекалено горещи и не исках сватбени снимки, на които аз съм зачервена и потна, а любимият с полепнала риза. Септември е идеален, но пък знаете, че това е училищен месец, та исках сватбата да е преди 15-и септември и от двете възможни съботи избрах първата – 02.09.2017. Малко съм екстра, знам 😀 но при избора на вашата дата, освен важни лични за вас дати, помислете – ако искате сватбата да е на открито, кои месеци го позволят? Планина/море – летните месеци на морето хотелите отказват да правят сватби, защото са пълни с туристи и обикновено ритуалните зали са основната зала за хранене на туристите, да не говорим, че е възможно да ви кажат – сватба до 12 часа, после спираме музиката! Ако любимият ви има сенна хрема или се поти много, пак няма лошо да го вземете предвид. В допълнение говорейки за конкретен ден – много неща могат да ви излязат по-евтино, ако се ожените през седмицата, но пък гостите ви може и да мърморят. Ако искате църковен брак – хвърлете едно око на Пости/Задушници/Обезглавявания на св. Йоан (майтап няма, една позната искаше да се ожени на 29 август и свещеникът й е казал, че не може, защото тогава е Обезглавяването на св. Йоан Кръстител)

Преценета дали искате агент и защо избрах да организирам сватбата си сама?

Основната причина е една – когато някой ме подложи на натиск и сме на различно мнение, често приемам чуждото, за да не спорим. Не съм общувала със сватбени агенти, но от минималния ми допир до тях, реших че не ми се рискува да попадна на настъпателен характер, който да ми казва – е, да, точно като това, което искаш, сааамо ще променим леко еди-кое-си или откровено да се притеснявам дали агентът ме е разбрал аз точно какво искам. Друга причина е, че аз не се доверявам много на непознати и като чуя „абе всичко ще е наред, спокойно/само не се притеснявай“ просто ми писва вътрешния глас – о, не, всичко ще омажат!

Сватбените агенти/агенции в България не извършват всичко вместо вас – те няма как да изберат вместо вас цветята или украсата на масите, но за сметка на това ще ви покажат няколко варианта и ще си изберете един от тях. Това ще ви изведе от моята ситуация – да търся сватбени покани в продължение на 6 часа, но пък ограничава избора ви. Всяко едно от тези неща, наето през сватбена агенция, се оскъпява в различна степен от реалната му цена, затова винаги питайте за цена и ако не ви е неудобно, се пазарете. Имам една приятелка, която успя да си спести немалко пари само защото не я беше срам да пита дали цената не може да се намали.

Сега след като сватбата е зад гърба ми, трябва да ви призная, че разбирам всички със сватбени агенти – това е човек, който ще отнеме голямо напрежение от вас, стига да си паснете и макар и да се оскъпяват нещата, мисля че си струва да бъде обмислен. Аз имах достатъчно време да се подготвя и накрая стресът не беше голям, но пак го имаше. В никакъв случай не смятам, че сватбеният агент е нещо излишно, но си го подберете добре.

Поговорете с годеника си и се разберете каква сватба ще правите

Повечето момичета от малки знаят каква сватба искат – пищна/романтична/с гълъби/в розово/тралала. Но при мъжете не е така. Те си нямат и идея, ама най-малка дори. Седнете и поговорете – кажете му какво си представяте и нека той да каже какво мисли. В крайна сметка макар и всички да повтарят, че булката е най-важна – вие сте избрали да споделите живота си с мъжа до себе си. Сватбата е първото голямо начинание, което ще организирате и преживеете заедно и е редно да бъде уважено и неговото желание. Освен това няма да е зле да го подготвите от самото начало, че организацията (или поне повечето) не се случва за месец, отнема време и усилия от страна и на двама ви и най-важното : ще се плаща и то по много. За всякакви глупости, знайни и незнайни.

Определете си бюджет

Може да си нямате и най-малка идея колко струва една сватба, когато започнете, но си определете бюджет за основните неща и за крайна цифра. При сватбите сметките никога не излизат верни и горещи ви съветвам да си оставите един буфер от 1000-2000 лв за последните 2 седмици. Ако не го изхарчите – супер, но ако се наложи да плащате и вече сте на последните пари в сметката си, ще ви е много неприятно и притеснено. Когато вече започнете да се запознавате с цифри и такси, ще променяте бюджета, но е добре да се придържате към него. Цените в различните градове варират чувствително и съвсем логично сватба в по-малък град, ще ви излезе много по-достъпно, но е възможно изборът ви за всяко едно нещо да е по-ограничен. Преценете внимателно дали ще позволите на родителите да ви помогнат финансово. От една страна децата им се женят и „дето се вика, аз една сватба, ако не направя, защо съм го отгледал?!“, но от друга – когато сте само двама и взимате решение, понякога е трудно, а когато включите и 2 родителски двойки с тяхното мнение, става драма. Ние решихме, че ще направим сватба според възможностите си, но решението ни не е особено популярно. Няма нищо срамно в това родителите да помогнат, стига после да не се получава едно тънко изнудване тип „ние ти дадохме пари, ние също имаме право на глас“.

В допълнение бих искала да отбележа, че ако след година говорите с гостите си, ще обърнете внимание, че те помнят много малко от вашата сватба – или по-конкретно – забавно ли е било, музиката била ли е хубава и дали са се нахранили добре. Ама че вие сте имали орхидеи от Южен Виетнам в цвят на разпъпила зора – моля? Че салфетките ви са били в омбре цвят от лилаво към смарагдово зелено – моля? Че ордовърът е бил с миди, фино комбинирани с киноа и зелен лук – важното е дали им е стигнало. Или че сте дошли с последен джип Мерцедес – тези неща са важни, но не са най-важни. Празникът е, за да му се радвате, а не да давате пари, за да впечатлите разни хора. Ако имате такива около себе си – просто не ги канете. И не си харчете парите за глупости, спестете ги за меден месец!

Преценете къде ще организирате сватбата

При нас е много лесно – и двамата сме от Варна и решението беше очевидно, но сме били на сватба в града на булката, на младоженеца или в града, в който живеят от години. Преценете доколко ще е удобно за семействата ви да пътуват, къде ще ги настаните, дали някой няма да го удари на чест и да се разсърди, че не е в родния град на еди-кого-си. Изберете ли това, ви съветвам да се насочите към избора на ресторант – това е центъра на вашата сватба и после всички други елементи ще бъдат съобразявани с ресторанта.

Нахвърлете бройката гости и започнете да търсите ресторант

Добре е при търсенето на ресторант да имате ориентировъчна бройка. Аз нахвърлих имената на гостите ни и боравих с ориентировъчно число, но идеята е да не кажете – ами имаме 90 гости, а да се окажат 120 и в крайна сметка от ресторанта ви откажат. Били сме в ресторанти, които като чуят над 100 и директно ни съобщават, че не правят такива сватби. Което пък ни улесняваше с избора. Нещо друго, което ние направихме и според мен може да го помислите е – добавете на всеки гост +1, дори и да е сам от вечни времена, не знаете какво ще стане, докато дойде сватбата. Така започвате с една доста голяма бройка, която постепенно намалява. Вместо да започнете с една твърда бройка и хоп, да се налага да добавите маса или две. Какво още да имате предвид при търсенето:

• Бройката гости и датата вече ги споменах;
• Размера на залата и пространството за танцуване;
• Ограничения относно продължителност на сватбата;
• Каква е цената на куверта и какво включва (обикновено салата, предястие, основно, мезета и сирена, вода и безалкохолна напитка), безплатната дегустация за младоженците е задължителна!
• Позволяват ли ви да внесете алкохол и каква е таксата за внасянето му (вариантите варира – на човек, на бутилка или твърда сума)
• Имате ли познати, които да са ходили на сватба в този ресторант и да ви споделят мнение.
• Колко струва overtime-а? Обикновено кувертът включва запазване на залата за 5 часа – ако започнете в 7, до 12 залата ви е платена. Оттам-нататък ресторантите определят цена за всеки започнат час. Не подценявайте тази сума и помислете колко време бихте искали да продължи сватбата ви.
• Обърнете внимание и на отношението на управителя на ресторанта, все пак там ще изкарате най-дълго време на сватбата.
• Един допълнителен разход, който е добре да имате предвид е допълнителната консумация – важно е да се разберете с ръководството на ресторанта какво може и какво не може да си поръчват вашите гости. Допълнителна вода и безлакохолна напитка са в реда на нещата, но втора салата или основно, или нещо извън вашето сватбено меню биха могли да генерират една сериозна сметка на края на вечерта.

Няколко неща, които ме караха да се колебая между различните ресторанти – обърнете внимание на стените на ресторанта, ние се бяхме спряли на един, заради цената, но стените бяха в червено със златни колони, красиво, но не е стилът на сватбата, която искахме. Мокетът също е нещо, което ме караше да зачерквам ресторанти – много е неприятно да танцуваш на мокет с високи токчета. Колони, които пречат на гостите да виждат добре дансинга. Проветряване и климатизация на залата – били сме в зала, които така миришеше на готвено, че после гостите ще се чудят на сватба ли са, или на курбан. Тези неща са дребни и може напълно да ги пропуснете, ако сте притиснати от време и финанси, но е хубаво да ги имате наум.

Аз, лично, след като се избрах ресторанта, си дадох почивка от няколко месеца, защото реших, че всичко друго ще почака. Та така част номер 2 (ако ви е любопитно) ще продължи с всичко останало 😀 Имате коментари, идеи и съвети – споделяйте, моля ви, искам да прочета и вашето мнение и опит 😊

Здравейте,

Аз съм Ани и имам дермографизъм и (от време на време) дерматит. Чувствителността на кожата ми се изостря през преходните месеци и покрай по-стресови ситуации (като организацията на сватба). В момента кожата ме сърби почти непрестанно и навсякъде и всяко дори нежно почесване оставя силно и видимо зачервяване, което не избледнява бързо.

Предполагам, че много от вас се изправят пред подобни проблеми в някакъв период от годината. Затова реших да ви споделя няколко основни препоръки как да се справите с раздразнената кожа и как да намалите зачервяванията и дискомфорта. Както знаете не съм лекар, съветите ми са по-общи и не биха могли да ви помогнат особено, ако имате силно изразен проблем – в такива случаи винаги е добре да посетите дерматолог.

Прекратете използването на продукти с ексфолиращи частици

Високата чувствителност на кожата обикновено е свързана със силна реакция към всякакъв вид търкане. Може би имате само сърбеж, а инак кожата ви изглежда спокойна и не-зачервена, но това не означава, че не е раздразнена. В такива случай горещо ви препоръчвам да забравите за скръбове и ексфолиране. Това само ще раздразни кожата още повече, ще увеличи сърбежа и зачервяването и е възможно да разнесе проблема (ако оплакванията ви са от този тип)

Дайте почивка на гъбите и ръкавиците под душа

Логиката е същата като при горния съвет – по-малко търкане = по-малко раздразнение. Може да сте отвикнали да нанасяте душ-гел или сапун с ръка, но кожата ви ще ви е благодарна. Не забравяйте, че и от влагата и факта, че гъбите и ръкавиците остават в банята след душ, те са идеална среда за развитие на бактерии.

Изберете си нежен душ-гел, който не пресушава

Сигурна съм, че и вашите мозъци са промити като моя и пухкава пяна=чиста кожа, но е добре да си имате едно наум. Сулфатите са пенещи агенти, които създават пухкавата пяна. За съжаление сулфатите могат да премият защитният „мазен“ слой на кожата и да я оставят „оголена“ за външни агресори. Грижата за кожата е и под душа, не се изразява само в лосиони и масла за тяло. Затова отделете малко време и изберете измивен продукт, който е възможно най-нежен.

Хидратирайте до откат

Знам, че сигурно ви мързи. И мен ме мързи. Но ако кожата ви е раздразнена, хидратацията ще й помогне да се успокои. Често кожните раздразнения вървят ръка за ръка с по-изсушена кожа, която е жадна за хидратация. Прегледайте добре състава на лосионите си за тяло, течният парафин няма място сред вашите продукти. Изберете нещо нежно и нанасяйте сутрин и вечер. За мен един от най-добрите лосиони, които съм ползвала е на DM с масло от макадамия и карите – огромна опаковка, добър състав, достъпна цена и силно хидратиращ.

Вземете си термална вода

Макар и да ви звучи като същото като мицеларна вода, двете са различни. Термалната вода е вода, обогатена с минерали, която има успокоително действие. Ако сте навън и кожата ви засърби, може да се напръскате с термалната вода – хем ще ви освежи, хем ще успокои неудобството. Важното е само да попиете излишъка, а не да го оставите да изсъхне върху кожата. При мен термалната вода успокоява сърбеж, зачервяването на очите (макар че сигурно само аз си пръскам очите с термална вода) и подуването след епилиране.

Изберете по-щадящ начин за епилиране на кожата

Или казано по друг начин – ако имате нежна кожа, кола-маската не е най-добрият вариант за вас. Скоро ще има пост за моя опит с лазерната епилация, но отсега ще ви кажа – основната причина да мина на лазер беше, че кожата ми е толкова тънка на места, че кола-маската винаги откъсваше парченце тук-там. Макар и неколкократно по-скъп, комфортът от лазера е просто ненадминат и не искам и да чуя за кола-маска.

Обърнете внимание на гардероба си

Изберете си дрехи от естествени материи, които няма да задушават кожата ви и ще й позволят да диша. Синтетичните материи, макар и по-достъпни, могат да създадат много проблеми на кожата – включително акне по тялото, защото често запарват. Обърнете внимание дали някоя дреха не придизвиква сърбеж и зачервяване. При мен през зимата се случва да обуя някой чорапогащник и до няколко минути целите крака да ме сърбят. Тесните дрехи, които описват тялото, от изкуствени материи могат да раздразнят кожата.

Пазете се от слънцето

Ако кожата ви е по-чувствителна и лесно раздразнима, слънцето може да я раздразни допълнително. Избягвайте часовете около обяд, нанасяйте слънцезащитен крем и стойте под чадър. Дори и да не сте с чувствителна кожа, след години ще бъдете благодарни на днешното си Аз. Слънцето е един от основните причинители на преждевременното остаряване на кожата. Не го подценявайте.

Пийте повече вода

Откакто започнах да пия повече вода, кожата ми се преобрази. Разбира се, не го отдавам само на водата, но определено и тя е от значение. Опитайте се да си създадете навик да изпивате поне литър вода на ден. Преди години, когато реших, че трябва да увелича приема на вода, пиех насила и без убедена, че някой ден просто ще се удавя 😀 с времето свикнах да приемам повече вода и сега не излизам никъде без бутилка вода.

Опитайте се да сте по-спокойни

Доста често, оплакванията ми се обострят, ако съм по-притеснена и натоварена. Животът на всички ни е забързан и пълен със сума ти задачи  и ангажименти, но това тяло ще ви служи поне 80 години. Няма винаги да сме на 20 или на 30, опитайте да забавите темпото и да си отделяте достатъчно време за почивка и възстановяване на енергията. Работата не е заек да избяга, ще бъде там и утре 😉

И така, надявам се да съм ви дала идеи и да съм помогнала за по-малко сърбежи и зачервявания. Ако вие имате подобни трикове, споделяйте, за да помогнем и на други дами 🙂

Здравейте мили момичета,

Днес няма да четете за ревю в блога, вместо това ще ви представя една моя идея, която обмислям от адски дълго време и най-накрая се реших да ви я представя и предложа.

Преди около 5 години, случайно се разболях от конюнктивит. По принцип тази инфекция отминава за не повече от 10-ина дни, но в моя случай го влачих цял месец и накрая лекарката ми заяви – о, ами той вече е станал хроничен. Не може да се излекува, не може повече да носиш грим, само за поводи.

До този момент (бях на 21-22г.) гримът за мен се състоеше в някакви сенки, черен молив, коректор, спирала и гланц. Имах под ръка някакъв фдт, но кожата ми беше проблемна и не ми харесваше как стои (естествено, че беше нанесен с пръсти :D) не смятам себе си за инатлив човек, но не понасям някой да ми забранява неща, които са достъпни за останалите. Особено грима, особено на очите, където беше съсредоточен целият ми 10-годишен опит в гримирането. Бях силно възмутена, че някакъв малоумен конюнктивит не може да се излекува през 2012 и то в столицата на съвременна европейска държава,

Започнах да чета ревюта в интернет за продукти, които не дразнят очите. Започнах лека по лека да гледам видеа в Youtube и докато се усетя, гримът се оказа невероятен нов свят, който беше пълен с разнообразие, техники, инструменти, видове продукти. За съжаление, много често четях ревюта на прекалено скъпи или прекалено недостъпни продукти. Купувах каквото намерех по дрогериите и ДМ и тествах ли, тествах, но не бях доволна от това, което постигах. В последствие знанията ми се задълбочиха, започнах да избирам много по-подходящи продукти, те пък изглеждаха много по-добре на лицето ми, започнах да получавам комплименти и си казах – хей, защо не пробвам да водя блог? Основната причина да го направя беше, че често не намирах ревюта на продуктите, които ме интересуваха. Може би е имало и доза самолюбие или заслепеност, да си мисля че няма достатъчно ревюта в интернет, че да започна и аз да предлагам моето мнение. Но ето на, няколко години по-късно продължавам да водя блога и да общувам все по-често чрез лични съобщения и мейли с всички вас.

И тъй като немалка част от моите читателки са ми споделяли, че искат да водят блог, но се притесняват, аз реших да ви дам възможност да опитате и да видите какво е 🙂

Какво точно имам предвид?

Ще преотстъпя блога си на три от вас и ще публикувам ваше ревю/пост на козметична тема в края на февруари месец.

В заглавието ще го има вашето име (ако не желаете, ще го пропуснем) и ще може да видите вашето творение, публикувано от мен в блога и разбира се, фейсбук.

От днес (23.01) до неделя (19.02) имате възможност да напишете пост, който е свързан с козметиката и грижата за кожата/косата/тялото. Може да пишете за любим продукт, да направите сравнение между два продукта, да споделите любима домашна маска за коса, да разкажете за успешна техника за запълване на вежди – стига да е съобразено с тематиката на блога, ще го прочета и включа като „участник“. В зависимост от броя участници ще избера колко поста да публикувам, като засега съм се спряла на три, но ще видим дали предложението ми ще представлява интерес за вас. Би било добре да ми приложите и снимки, особено ако пишете ревю на продукт. Може да добавите и абзац за себе си, ако искате да се представите 🙂

Няколко важни неща, които искам да отбележа:

• Моля, постарайте се текстът ви да е поне ¾ от А4 страница. Не съм фен на постове от 3 абзаца по 2 реда всеки. Идеята на блоговете е да са полезни и детайлни.
• Бъдете коректни и ако имате блог, моля, не взимайте участие. Идеята ми е да дам възможност на тези от вас, които имат желание, но им липсва смелост или пък просто искат да видят какво е, да опитат 🙂
• Ще запазя максимално оригиналното съдържание на текста ви. Ще си позволя най-елементарна граматична и правописна редакция.
• Въпреки това ви съветвам, ако участвате, след като напишете поста си, да го оставите да отлежи ден, след което да го прочетете отново преди да ми го изпратите. Аз работя по този начин и този ден почивка ми помага да изчистя езика и да се изразя по-добре 🙂
• Както казах, в зависимост от броя участници, ще подбера колко ревюта ще публикувам. Кой знае, може и никой да не се осмели да ми пише.

Ще ви помоля да изпращате своите постове на purl@abv.bg с тема „Beauty Galore : Блог-гост“, за да мога по-лесно да ви сортирам. Ще напомня, че имате почти месец, така че може спокойно да обмислите идеята, да я напишете и да ми я изпратите. Ако искате да участвате, но нещо ви притеснява, пишете ми лично съобщение или мейл, ще се радвам да помогна 🙂

Надявам се идеята да ви допадне и да се включите. Макар и да е доста времеемко, воденето на блог носи адски много положителни емоции и може да ви открие много нови запознанства.

Здравейте момичета,

С доста голямо закъснение, днес ще ви представя годишната равносметка, която правя всяка година. Идеята на поста е да разгледам нещата, които съм купила през изминалата 2016, да видя кои продукти изхабявам по-бързо, които са вечни (не че ми е нужно, де, много добре, знам, че палитрите, ружовете и хайлайтърите са до живот). Ако четете блога, сигурно ви е попадала публикация от някоя предишна година, така че без повече встъпление, нека пристъпим към цифрите 🙂

Започвам с продуктите за коса : купила съм си 19 продукта, а съм изхабила 25. Само накратко обяснявам, че неравенството идва от това, че винаги имам някакви останали продукти от предишната година, които доизхабявам. Впечатляващото е, че съм приключила 14 шампоана, но в тази бройка влизат и минита (купени и изхабени). До есента на 2016 използвах постоянно сух шампоан и изхабих 4 опаковки, но в един момент на скалпът ми му дойде в повече – започна да ме сърби, появи се пърхут и реших да му дам почивка. До края на годината изхабявах последния си Batiste и сега от около 2 месеца не съм ползвала сух шампоан. Мисля да почина още месец и да си взема нова опаковка. Изхабила съм цели 4 балсами/маски за коса, това е един от най-бавно свършващите продукти, просто винаги гледам да не прекалявам и да ги използвам по-икономично, за да не омазняват косата ми.

Продължавам с продуктите за тяло: споменавала съм неведнъж, че предпочитам сапуните пред душгеловете, затова и през 2016 съм изхабила само 4 душ гела. През изминалата година акнето по тялото ми се изостри значително и пробвах различни видове анти-акне продукти за тяло. Повечето от тях имаха ефект, но за съжаление се оказа, че не е дълготраен и постоянен. Изхабила съм 6 такива продукта, а съм купила 4. Успях обаче да изкарам цяла година на дезодоранти без алуминий и смея да твърдя, че ми вършат отлична работа. Любим ми беше дезодоранта на Nivea, от него изхабих поне 3 опаковки (общо съм изхабила 5, а съм си купила 3). Маслата също навлязоха в грижата ми за кожата, използвах ги за какво ли не – хидратация, маски, лосион за тяло. Намерих си любима марка Olivital, която за момента откривам само в магазини Елитис. Използвах много нови марки ексфолианти за тяло и открих страхотни попадения и май си намерих нов любимец – равносметката е 1 нов срещу 3 изхабени, тук включвам и продукти за стъпала, от които изхабих цели 3. Имах сумати кремове за ръце, но никой не можа да се отличи за мен, така че приемам предложения за хидратиращ, нелепкав и бързопопиващ крем за ръце. В крайна сметка съм купила 12, а съм изхабила 27 (йеее!)

През 2016 изпробвах много продукти за лице, но някак не успях да открия толкова впечатляващи продукти, колкото през 2015, когато трябва да призная, кожата ми изглеждаше невероятно. И все пак, през 2016 успях да отметна доста неща, които отдавна исках да пробвам, открих, че далеч не са толкова невероятни, колкото ги изкарват (или поне за моята кожа). И тъй измивните продукти за лице ми бяха голяма краста, но бях разумна – купих и изхабих точно 4. Но пък миналата година (пре)открих серумите и тониците, и лосионите и се счупих да купувам и да ми подаряват, затова и си купих цели 6, а изхабих само половината. Наложих си да намаля голямата бройка маски за лице, които имам (може би най-любимият ми продукти в грижата за лицето), изхабих цели 9 и си купих само 3. При кремовете за лице не се открои някой изключителен, купих си 4 и изхабих 3 от тях.  При мицеларните води бройката е същата, но наобратно – тук обаче имах добри попадения. Ще спомена и термалните води, изпробвах цели три през годината, за момента Авен ми остава любима. Дегримьорът за очи през 2016 беше само един и той е на Decleor в синя опаковка за чувствителни очи – изхабени и купени са наравно, по 2. С кремовете за очи също нямах късмет, изхабих и подарих 4, сдобих се с 2. Още съм в търсене на перфектният. Много последователно и скромно се отнесох към ексфолиантите за лице, а повярвайте ми не беше никак лесно – изхабих само 1 и си взех само 1 нов. Резултатът е 26 нови срещу 31 изхабени.

Продължаваме към декоративната козметика, където за поредна година резултатът ще е в полза на новите продукти срещу изхабените. И тъй при декоративната козметика за лице положението е следното – винаги съм се старала да имам максимум по 3 фдт-и и бб кремове, а изведнъж се оказах с осем. Настана масова чистка и завърших годината с 6 изхабени или изхвърлени и 4 нови. Знаете, че не мога без база за грим и пробвах немалко, бройката тук е равна 3 нови срещу 3 изхабени. Коректорите за лице също се оказаха много изведнъж, наложих си да ги изхабя и приключих цели 3, а се сдобих с 2 нови. Хайлайтърите бяха един от продуктите, които купувах на килограм през миналата година, затова се сдобих с 6 и се разделих само с 1. Нещо ми стана през 2016 и ружовете изведнъж се оказаха страшно примамливи, сдобих се с цели 5 нови, а се разделих с 2 – единият изхабих (йееееей!!!!), а другият изхвърлих. Взех си и две нови пудри, на които успях да стигна дъното, но само дотам. Предполагам, че тази година ще им видя сметката 😀 След като дръпнем чертата в тази категорията, резултатът е 22 нови срещу 15 изхабени.

Продължавам с продуктите за очи и вежди – ох, нужно ли е да го правим? Познаваме се и знам, че бройката тук ще е ужасна 😀 Геловете за вежди доскоро бяха единственият продукт, който използвах за веждите си, през годината изхабих 3 (което ме съмнява, по-скоро не съм преброила добре), и си купих нови 3. Очните линии са същата бройка, но по-скоро съм си купила 3 и после съм ги изхвърлила неизхабени. Отново ще се повторя, но държа да имам само по една база за очи, защото свършват супер бавно, е миналата година съм се сдобила с 3 (незнайно как) и съм успяла да изхабя само 1.  Нови единични сенки…. 18, нови палитри 2 (пак признак на самообладание), изхабени…0?! 😀 Общо съм си купила 30 нови продукта и съм изхабила 8 :х

Последна категория – продукти за устни – нека започнем позитивно! Изхабила съм цели 5 балсама за устни, а съм си купила само 1. За сметка на това съм си купила цели 25 нови червила (тук броя и мини червилата, които са към 6)  и съм изхабила 5 – между другото 5 изхабени червила хич не са малко, само да си кажа 😀 изхабила съм цели 3 гланца за устни (браво на мен) и съм си взела 1 нов. Не знам как съм успяла да изхабя 4 молива за устни – честно не си спомням кога се е случило, но пък съм била послушна и съм си купила само 3. Крайният резултат е 30 нови продукта, срещу 17 изхабени. Брей, не е чак толкова зле 🙂

И така. като дръпнем чертата цифрите са следните – през 2016 година съм си купила 148 продукта и съм изхабила …. 164!! За съжаление само 17 от изхабените са от декоративната козметика, а те са най-трудни за изхабяване. Но съм много доволна, че в крайна сметка съм изхабила повече продукти, отколкото съм си купила (може би ще ви се стори нечестно, но реших да не включвам ПР пратките, защото техният брой не мога да контролирам и реших да се съсредоточа само върху тези продукти, които сама съм избрала да купя). Да видим как ще се справя през тази година. Ще ми се да изхабя повече от 5 червила, защото бройката им вече е по-голяма откогато и да било. Също така ми се иска и по-целенасочено да използвам продуктите си за очи – защото обикновено използвам една сянка от тук, една от там и след години ползване, всичките стоят като нови. Има мегдан за работа, то е ясно.

Ако сте останали до края, благодаря ви. Надявам се статията да ви е била полезна и забавна за четене. Ако и вие правите подобан равносметка, споделете ми в коментарите, ще се радвам да я видя 🙂