Здравейте приятели,
След няколко побутвания от ваша страна, ето го и втория пост по повод организацията на сватбата. Понеже си препрочетох отново стария пост, искам да добавя още няколко неща за ресторанта:
Допълнение към важните неща за ресторанта:
- Поискайте си договор – най-вероятно ще ви изгледат странно, но както обичам да казвам, не купувате картофи, ще им дадете поне 3-4-5 хиляди лева, възрастни хора сте, тези неща трябва да се договорят с договор. Защо? Защото така ще имате черно на бяло, че вашата дата си е ваша. Представяте ли си да получите една нещастна квитанция за капаро и 2 месеца преди сватбата да се окаже, че и друга двойка претендира за същата дата. Ако имате договор, вие сте сигурни, че имате предимство. И поискайте в договора да бъдат вписани всички договорки и цени. Защо? Една приятелка беше неприятно изненадана от ресторанта, когато те решили да вдигнат цените, без да я предупредят. Но тя си извадила договора и си платила това, което е описано. Може би подобни истории ви изненадват и не можете да приемете, че точно мениджърът на вашия ресторант ще направи нещо подобно, но е по-добре да си имате договора и да продължите да поддържате високо мнение за мениджъра.
- Договаряйте се и питайте, и изисквайте! Пак казвам, не купувате килограм картофи, давате огромна сума пари и имате право да сте с претенции – някоя картина не ви харесва? Нека я махнат, предлагат столовете задължително с панделки и калъф, но не харесвате панделките? Винаги може да проявите малко деликатност и да настоявате за своето. Важно е вие да го харесвате, а не на ресторанта да му е удобно.
- Ако нямате агенция, както бях аз – и се наложи сами да си купувате салфетките за гостите, директно се обаждате в ресторанта и им казвате да ги сгънат – и то красиво, не като за кръчма. Не, не е срамно, нормално е.
- Може да поискате също така и кани за виното, няма да се чудите откъде да купувате кани за всяка маса. Ресторант е, трябва да имат.
- Може да попита и за менче и платно, по което да минете (ако държите на този ритуал).
Роклята
Може би най-вълнуващото за всяка булка е роклята. Аз много се колебаех каква рокля да избера – никога не съм си се представяла като булка и нямах идея към кой модел да се насоча. Но подбрах няколко булчински салона в София и получих много ценни съвети. Да започнем с това, че е добре да си запазите час по телефона. И да си сложите бельо, което да е комплект 😀 препоръчвам ви да внимавате с количеството грим, което носите на проба – роклите са скъпи и не е нужно да се напрягате с притеснение – ох, да не я изцапам или да рискувате продавачката да ви съска и да ви кара да плащате химическо.
Какво беше важно за мен при избора на рокля? Първо си определих бюджет. Роклята беше едното нещо, за което реших, че няма да правя компромис и няколко приятелки вдигнаха вежди, когато обсъждахме моя бюджет. Решението е лично и няма нужда да се обяснявате на никого колко пари ще дадете за тази рокля. Вие ще си я носите, вие ще й се радвате и ще греете в нея! Обикновено при посещение в салон, ви питат първо кога е сватбата и после какъв е бюджета. Горещо ви препоръчвам да разглеждате рокли само в бюджета си, защото няма смисъл да гледате нещо много над него и после да страдате, че не може да си го поволите. Добре е да имате предвид, че роклите, които пробвате, могат да бъдат купени, но те са единствените, които ще получите едва ли не веднага. Дали ще ви я шият, или ще пътува от Америка/Украйна/Италия, има технологично време, което не може да се избегне. В моят случай беше 3 месеца, но станаха 3 и половина.
Та самата рокля. Каква да е? Най-полезният съвет, който получих е – на първото място пробвате всички модели, докато откриете онзи, които ви стои най-добре на фигурата и оттам нататък пробвате рокли само в този модел. Защо? Защото е изключително трудно да изберете между „принцеса“ и „русалка“, както се чудих аз. Не си струва времето и енергията. Също така горещо ви препоръчвам да ходите с едни и същи хора на всяка проба и това да са 2-а души, защото всеки човек ще си ви представя в различна рокля и е добре поне един (майка ви/приятелка/кумата) да ви е видял в абсолютно всички, за да може да каже – е, тази е много по-качества и ти пасва от еди-коя-си. Аз например ходих само с майка ми и тя почти не изразяваше мнение. Изобщо не съм имала онзи момент от филмите „ох, облякох я и това е!“. Изборът на рокля се получи нашега – момичето ме облече и дойде нова клиентка, тя се извини и ме помоли да остана с роклята 10-ина минути, докато облече другата клиентка. И точно тези 10 минути в роклята, когато просто се гледах пред огледалото, ме накараха да я избера.
В този ред на мисли – не се притеснявайте да постоите с роклята. Първо – освен ако не сте от много богато семейство и не посещавате приеми често, тялото ви изобщо не е свикнало с този тип дреха. Нека да си го кажем – няма удобна булчинска рокля. Но има възможно най-малко неудобна. Облечете роклята, подскочете с нея (да, ще го направите на сватбата поне веднъж), потанцувайте, раздвижете се, завъртете се, просто постойте, за да усетите колко тежи, покълчете се, седнете с нея. Ще стоите в тази рокля поне 12 часа, нека не е от онези, които мечтаете да свалите още преди да сте излязла от вкъщи. Аз попаднах на най-красивата булчинска рокля (за мен), която дори не си бях представяла, че съществува. Но беше непрактична за мен – знаех, че на моята сватба искам да танцувам, да прегръщам хората, да се движа свободно. Не исках да стоя аристократично и да се въздържам от движение, само за да изглеждам зашеметяващо. Много ми беше мъчно (още ми е малко мъчно), но се отказах и на сватбения си ден нямах никакви проблеми с моята рокля (която адски много обичам).
Обърнете внимание коя част от роклята поддържа нейната тежест – при мен имаше еластичен колан, който беше тип корсет (но мек), който ме хващаше здраво през кръста и държеше тежестта на роклята. Не искате цялата тежест да е върху презрамките, защото те ще се врежат в кожата ви и ще ви боли.
И най-важното от всичко – обърнете внимание дали шлейфът (ако имате такъв), завива заедно с вас. Звучи комично, но с 90% от роклите, които пробвах, ако завиех рязко надясно, шлейфът не тръгваше с мен, а се налагаше да се обърна и да го дръпна в правилната посока. Ако/когато пробвате рокли, ще ме разберете.
И последно – попитайте дали булчинското ателие предлага да наемете част от аксесоарите – чанта/було/красиви фиби за коса. Това са едни немалки разходи, които може да си спестите. Аз взех булото си от приятелка и си пасна идеално с роклята. А като стана дума за булото – имайте предвид, че някои са доста тежки и ако имате по-фина прическа, е възможно булото да я събори надолу.
Костюмът на младоженеца
Усещам ви как вдигате вежда – какво пък му е толкова сложното да изберете мъжки костюм? И аз така си мислех и великодушно оставих съпруга си да обикаля с приятели за костюм. Това беше до към третото ходене, когато той се върна и заяви с най-сериозен тон – хм, обмислям масленозелен костюм… (още се чудя как му хрумна тази звездна глупост)
В моя защита запазих невероятно самообладание и по най-тактичния начин му предложих да отидем заедно. Попаднахме на един невероятно надут консултант в един от добрите магазини за мъжка мода и по някаква луда случайност, той реши, че ставаме за нещо и ни обърна внимание (други клиенти ги подминаваше и дори не им отговаряше на молбите за помощ :D). Човекът се затопли още повече, когато научи, че и ние сме от Варна, хареса хотела, в който ще се женим, цветовете на сватбата и моята рокля. После се оказа, че има много високо мнение за цветаря ни и съвсем се отпусна. И оттам започна да ни дава съвети и благодарение на него, избрахме наистина страхотен костюм.
Какво е важно да съобразите в избора на костюм :
- Вашата рокля и неговият костюм отиват ли си?
- Бялото на вашата рокля ще се бие ли с бялото на неговата риза (окей, може би задълбаваме прекалено, но се изненадах, че и това е възможно).
- Вратовръзка/жабо/елече/папийонка се съобразяват с модела на костюма.
- Моят съпруг беше с елече и може би най-важното нещо, което научихме от консултанта беше – обадете се в ресторанта и проверете как ще са облечени сервитьорите. Защото каквото и да си говорим – един мъж с черен панталон, риза и елече и още 12 сервитьора с елечета… получава се малко неловко. И да, обадих се в ресторанта да се разпоредя сервитьорите да са без елеци 😀
- Кумът винаги трябва да носи костюм, който да е една нотка по-нелуксозен от костюма на младоженеца и по възможност да е в поне различен нюанс на цвета.
- Колкото и да е смешно, обърнете внимание на състава. В магазин, в който изобщо не ми е хрумнало, че костюмите може да не са от вълна, съпругът ми пробва смокинг за 1000 лв и аз на майтап погледнах етикета – 70% полиестер…. директно му казах да съблича, нищо в костюм със 70% полиестер не оправдава подобна цена.
Няколко неща, които лесно се забравят, но ще ви създадат главоболия, ако ги купувате в последния момент:
- Малките букетчета, които слагате на костюмите на най-близките мъже и гривни за най-близките жени/кума/шаферка (моите букетчета за мъжете бяха с магнит, за да не се дупчат грозно костюмите – е, костюмите оцеляха, но букетчетата не :D)
- Онези дреболии, дето съдържат бони-бон, стотинка и са увити в грозна дантела и се хвърлят след сватбата (потърсете по сватбени онлайн магазини, ще ви излязат много по-евтино)
- Картички с имената на гостите;
- Номера на масите;
- Менче и платно, по което да стъпите (ако държите) и розите за менчето (а и не позволявайте на никой да „капне малко вода в менчето“, цветята залепват за дъното, при ритане нищо не излиза и ако сте като мен – ритате, докато не отиде под масата без да е излязло и едно цвете, а когато седнах, нацелих менчето отново и едваааааа-едва се показа едната роза (и не, хич не ме беше срам) 😀
- Чаши за сватбената наздравица и украса на чашите (ако го сметнете за нужно)
- Бутилка шампанско, която кумът да отвори за въпросната наздравица
- Свещи за църквата + бутилка вино пак за там (ако имате църковен ритуал)
- Бонбони, с които шаферките ви да почерпят хората на излизане от църквата (ако го сметнете за нужно)
По повод подаръците
Предвид къде искахме да отидем на меден месец (Южна Корея и Япония) и фактът, че си плащахме сватбата, зас нас беше очевидно, е предпочитаме пари. И все пак не ни беше много удобно да го напишем в поканата. В крайна сметка нещата се развиха по следния начин – повечето ни гости бяха в тесния ни кръг и се виждахме редовно преди сватбата. Не малко от тях директно ни попитаха какво предпочитаме и „мълвата се разнесе“, аз инструктирах мама да намекне на роднините и така се полуи много по-безболезнено. Накрая имахме и подаръци, но да ви призная – след като мина сватбата, беше като Коледа да ги разопаковаш. Когато хората са ги избрали с мисъл (а не ви подаряват просто грозен комплект чаши) подаръците остават като спомен и ще помните от кого са (за разлика от парите, освен ако не си запишете :D)
Другото нещо, което направихме, е че отново устно предупредихме хората, че ако желаят на коктейла, могат да ни подарят любима книга или шоколад вместо цветя. Ние летяхме за София ден след сватбата и всички получени сватбени букети видях само, докато ги получавах. За сметка на това получих страхотни книги и ТОЛКОВА як шоколад. Не, сериозно. Поискайте си шоколад, ще си имате квалитетни резерви, които ще ви стигнат за месеци напред.
Относно организацията
Аз изслушах няколко булки, поговорих с фотографа, видеооператора и цветаря ми и съставих една доста свободна програма. Решихме да сключим граждански брак 2 дни преди празненството, защото във Варна има само едно гражданско и да паркираш там е пълен кошмар. Реших че не искам да влача 100 гости през половината град в събота, когато и без това е трудно да се паркира. А и така имахме един прекрасен много личен ден със съпругът ми, който да ви призная, беше много по-интимен и истински от сватбеното тържество. Решихме че няма да имаме изнесен ритуал в сватбения ден, а просто след църквата ще има пауза и после коктейл. Всичко това беше описано в поканите.
Реших за всяко едно нещо (младоженец – кумове – крадене – църква – фотосесия за младоженците/пауза за гостите – коктейл – официална вечеря) да оставя допълнителни 15-20 мин. Сватба е. Пълна лудница. Нищо не се случва по график. Дори и да се окажете с гости, прецизни по швейцарски стандарт, не е драма да почакате 10 мин пред цъкрвата – все някой ще търся място за паркиране, а и това означава още снимки в по-небрежна обстановка. Да си дадете свободно време, ще ви остави по-спокойна и ако се окаже, че някой от горе-изброението моменти е по-специален и искате да му се насладите, няма да има драма да се позабавите. Повярвайте ми, ще сте достатъчно изперкала от вниманието, горещината и вълнението, няма нужда и часовника да следите.
Официалната вечеря
Едно нещо, което ми се открои и ми се стори важно да споделя – и пак е лично мнение – обсъдете програмата с диджея. Аз, понеже бях изкукала на най-високо ниво – бях направила цялата програма за сватбената вечер – което е работа на диджея, не ваша. Но моята програма беше следната – ритуал (5-10 мин), танци (50 мин), хапване, ритуал, танци, хапване и така смятах, че ако има по нещо – ритуал/реч/игра на всеки час между танците, гостите няма да се отегчат.
Какво се случи обаче – диджеят отметна 90% от всичките неща до 9 часа и аз бях в пълен шок какво ще правят хората до полунощ, бях на ръба да отида да му се скарам. Но какво се оказа – правилото е следното – седнат ли хората, трудно стават. Все пак – всеки да си стигне до мястото, да побутне съседа, за да седне, пък после да се усети, че е гладен, пък да хапне, да пийне и по цял час не стават. А аз много исках гостите ми да танцуват. И всъщност така и се случи, макар и да нямаше „нещо“, гостите ми не спряха да танцуват до 3 и половина сутринта, когато всички бяхме „ще припаднем, но няма да си тръгнем от тая сватба преди изгрева“. Разбира се, диджеят също имаше заслуга, че пускаше музика, която допадна на хората – имахме уговорка, че се пускат само определени стилове и поп-фолка не е един от тях, ако ще и бащата на булката да го поръча 😀 Другата причина гостите ни да танцуват много е, че имах най-прекрасните шаферки и брат на света, които се раздадоха докрай и създаваха страшно много настроение за всички (обичам ви :D)
П.П. Преценете дали искате да предложите бащите да вдигнат тост, но във всеки случай танц с бащата на булката е едно прекрасно изживявание. Ние, с татко, нямахме откровения тип – ох, милото ми момиче вече е жена, но имахме 3 минути да отдъхнем и да се успокоим един друг, че всичко е наред и гостите се забавляват.
Ох, ами май това е, не се сещам за повече. Надявам се да съм била изчерпателна и да съм ви помогнала. Винаги съм насреща за допълнителни въпроси, каквито и да са, един човек като е минал през това не може да остави другар в несгода 😀
И бъдете щастливи! Сватбата не е най-важното. Човекът до вас е. Пожелавам ви безкрайно щастие и много любов и разбирателство <3
