
Минаха повече от пет години, откакто имам този блог и да ви призная, ще ми се понякога да пиша и на други теми, освен козметика. Споменавала съм на няколко пъти, че винаги съм имала блог (от 14-годишна) и никога не съм спирала да пиша. Beauty Galore е най-редовно поддържаният до момента и първият публичен. Но както вие, като читатели, не използвате интернет само и единствено, за да четете публикации на тема „красота“, така и моите интереси не включват само тази тема. Затова днес реших да поговорим на една по-различна тема – сравнението с другите и как то влияе на личното ни щастие.
Винаги съм била човек с множество интереси, кой от кой по-разнообразни. Не знам дали се дължи на зодията (Близнаци), въпреки че години наред оправдавах любопитството си с нея. Сега, на почти 29, мога да кажа, че съм приела, че е много лесно нещо да привлече интереса ми. Просто съм с такъв характер – всичко ми е любопитно. През годините съм учила 4 езика, от които владея свободно – 2. Свирила съм на барабани, танцувала съм народни танци, пишех много активно проза и дори имам публикуван разказ (един, защото не съм изпращала повече) и съм чела пред публика, правила съм бижута, научих се да плета гривни от силикон, карала съм секйтборд, четях толкова много, че родителите са ме наказвали, като са ми криели книгите, ходих на аеро йога, пътувах, колкото мога, правя свещи за удоволствие и за приятели (засега) и водя блога. Всяко едно от тези неща ми е доставя(ло) голямо удоволствие, но истината е че никога не съм се отдавала само на едно от тези свои хобита. Винаги съм жонглирала с няколко едновременно.
Най-сигурният начин да започна нещо ново винаги е било да видя някой, който си го бива в това. И този човек често се е превръщал в цел, която да достигна. Което през годините неизменно е водило до сравнения, разочарование от моите резултати и хиляди пъти „Добре, де, как на нея й се получава, а на мен – не?“. Това доведе до една неувереност в самата себе си, която се засилваше с всяко следващо сравнение, с някого, който е очевидно много добър в това, което прави. Един интерес, който пропуснах, да споделя е поведенческата психология – обичам да чета книги и статии на тази тема. Та с времето осъзнах, че губя твърде много енергия в сравнението с други хора (винаги по-успешни от мен) и това е довело до една голяма убеденост в моята неувереност.
Казват, че осъзнаването на проблема е част от решението му, но за мен по-скоро е първата стъпка (и далеч не най-трудната). Най-трудно за мен винаги е било да променя начина на мислене към себе си (предполагам не малка част от вас също е така – много строги към себе си и по-великодушни към останалите). Нещо друго, което ми помогна да се осъзная, беше съпругът ми, който е съвсем различен характер от моя и едно от нещата, за които му се възхищавам, е че не си губи времето в сравнения с други, а просто си поставя цел и работи по нея. Когато го осъзнах и видях колко по-уверен е в себе си, си дадох сметка, че да имаш вяра в себе си, не означава да си надут или да вярваш, че си най-добрия, а че в точно този момент даваш максимума от себе си.
Покрай достъпността на социалните мрежи, предполагам че не малко от вас са минали през нещо подобно и са се сравнявали я с някоя красавица с перфектни мерки в инстаграм, я с друга девойка, която е много по-високо професионално ниво от вас (а сте на една възраст), я с трета, която се прехранва като пътува и прави красиви снимки. Затова и опитах да откроя няколко съвета, които открих и които ми помагат да се осъзная и да не се чувствам толкова „изостанала“.
Осъзнай какво искаш точно ТИ
Да, в момента е много модерно да си супер успешна млада жена, с хип вкус за мода и възможност да пътуваш извън страната поне 3 пъти годишно, всичките ти снимки да са on-point и усмивката да не слиза от лицето ти. Но това ли наистина искаш? Лесно е човек да се поддаде по модерното, защото нещо, което има 100к лайка, просто трябва да е хубаво, нали? Но истината е, че всички сме различни и имаме различни стремежи. Струва ли си да си даваш всичките пари за пътуване, само за да си и ти като приятелите ти, когато това, което те прави истински щастлива е палатка край езеро в Рила? Никой не отрича колко е яко да си ближеш сладоледа в Рим, но ако палатка на Крапец те прави също толкова щастлива, не е нужно всяка отпуска да е извън страната и свързана с големи разходи.
Започни с това, което вече имаш и после се попитай дали наистина би искала да имаш и чуждото
Чанта Furla – признавам си, обожавам чанти и от тийнейджърка имам по-голяма бройка, отколкото е нужно. Когато бях на 18 и започнах първата си добре платена работа (здравей, издевателско лято на Златните), си казах – още с първата заплата отивам да си купя чанта Guess и никой да не ме занимава (тогава Guess ми бяха мечта). Когато за един месец работих почти всеки ден по 14 часа на слънце, ядях сандвичи от вкъщи и вървях 10-ина мин, за да стигна до тоалетна, така ми се свидиха парите, че само до Guess ми беше. Нищо, не се отказах – един ден като имам по-висока заплата, ще си я купя! След няколко години започнах работа в кол-център и заплатата беше магична за студент на общежитие – ей-сега Guess-ът не ми мърда! Месец по-късно след като сумати клиенти ми се бяха карали или просто ме побъркваха с глупостта си, получих заплата – пак не си купих Guess. Превъртаме още няколко години напред – нямам нито Guess, нито Furla. Защото макар и да въздишам по това колко са красиви, няма шанс да дам тези пари за чанта, като знам колко други неща мога да си взема с тях. За справка – изобщо не ми е цел да ги омаловажавам. Не давам няколкостотин лв за Furla, но пък последният ми хайлайтър струваше 70 лв, та не е като да не пръскам пари за други неща. Мисълта ми е, че ако аз съм си щастлива с чанти за по 50-60 лв, това че нямам Furla не ме трови – да, красиви са, но съм избрала да си дам парите за нещо друго и няма нищо лошо в това.
Не сравнявай своята 5-та глава с нечия 35-а
Когато за първи път прочетох този съвет, останах изумена как може да е толкова очевидно и все пак трудно за забелязване. Нека бъдем реалисти – няма как да сте решили преди две седмици, че искате да се научите да правите хубави сладкиши и да се тръшкате, че първата ви Павлова не се е получила като в сайта на GoodFood. Доброто представяне изисква постоянство и повторяемост. Колкото и да ни се иска да сме супер гении и да правим нещата от първия път като корифеи, в реалния живот това рядко се случва. А хората, чийто рецепти са публикувани в GoodFood са се борили кой знае колко години да постигнат една перфектна Павлова, та просто загуба на време да се чудите – е, защо не ми се получи като тяхната? Споко, след още 20-ина опита сигурно ще стане 😀
Когато решиш към какво се стремиш, дай си сметка дали би положила усилията, които хората, успешни в тази област, са положили
За справка – много ми се иска инстаграмът и блогът ми да имат няколко хиляди последователи, НО за себе си отдавна съм осъзнала, че нямам мотивация да положа нужните усилия, за да го постигна. Какво имам предвид – обичам си живота и обичам да му се наслаждавам. Когато ми поднесат красив десерт, първата ми мисъл рядко е – о, дай ще го снимам. Когато отида на морето, не мисля как да направя красива снимка и да я пусна в блога или инстаграм, а бързам да хвърля дрехите и да скоча във водата. За да станеш истински популярен в социалните мрежи, се изисква страшно много последователност и търпеливост – да изтърпиш да не си разбъркаш красивото мече върху пяната от капучино, а да направиш красива снимка, търпеливост да не захапеш топлия кроасан веднага след поднасяне, търпеливост да си направиш 100-ина селфита преди да излезеш, защото гримът е съвършен, готовност да си винаги усмихнат – защото хей, никой не обича тъжни хора, търпеливост да снимаш всичко, защото инста обича онези, които публикуват по няколко пъти на ден. Истината е, че просто забравям или не ми се занимава. И не, това не ме прави мързелива, нито прави момичетата, които го правят – фалшиви. Просто имаме различни приоритети. Та преди да се тръшнете защо имате само 300 последователи в инстаграм, замислете се – готови ли сте да положите усилията, които полагат момичетата с по 3к последователи?
Не приемай като съперници успешните хора, а като пример, че е постижимо и ти също можеш да се справиш
И накрая ако нищо не ви отказва, не завиждайте. Успехът рядко идва даром, но точно успешните хора са онези, които ни показват, че всичко е възможно. Да, животът не е справедлив и понякога новата колежка е по-бързо повишена от вас. Или пък приятелката ви е успяла да свали 5 кг преди лятото за месец, а вие ги борите цяла зима. Но затова са предизвикателствата – за да ги пребориш и после да станеш по-силен. Нека успешните хора не ви отказват, а обратното – да ви амбицират, че и вие можете.
Пътят до успеха не е само един
От известно време гледам America’s Next Top Model и ми направи впечатление по колко различни начини се подбират моделите – някои са градили портфолио по подиуми няколко години, преди да отидат на кастинг. Други са станали популярни в инстаграм, трети се снимат сами вкъщи и са натрупали няколко хиляди последователи. Това че за други хора работи един метод, далеч не означава, че ще проработи и за вас. Да не забравяме, че Рокфелер е забогатял от ябълки, а Уорън Бъфет от акции. Опитайте чуждите рецепти за успех, но ако не работят за вас, просто открийте вашата – и не, изобщо не е лесно 😀 но накрая ще сте още по-горди със себе си.