Здравейте момичета,
Преди година ви показах няколко продукта и обещах, че след 12 месеца ще ви покажа какво количество от тях съм изхабила. Нито един от показаните продукти не е присъствал в Project Pan проект и не съм си поставяла за цел да го изхабя. Честно казано, на мен също ми интересно как се е получило, защото исках да видя колко реално изхабявам от един конкретен продукт, при положение, че имам още няколко такива във всяка категория. Да си призная – в почти всяка категория имам по-любим продукт от показаните и всъщност при други продукти разликата е много по-голяма, но пък постът ще ми държи влажно и ще ми напомни (за пореден път) че един руж или хайлайтър не свършва магически за една година.
При ружа на Kiko има доста видима разлика, но пак не е много – честно казано много го харесвам, защото цветът е много нежен, не се бие с нито един очен грим или червило, което избера и е перфектен за дните, в които искам ружът да има допълваща, а не главна роля в грима ми. Не докосвам „хайлайтъра“ и бронзъра, макар че бронзърът е много красив и може да го пробвам. Истината е, че не ми харесва лицето ми с бронзър,а сутрин нямам време да преливам и бронзър.
Ружът на МАС дори не съм го снимала (както и още няколко неща) – буквално съм го ползвала 3 пъти. Не се харесвам с него и май ще се разделим в скоро време. Въпреки че е в култовия нюанс Peaches, просто не ми допада как ми стои, а ако го потърсите в интернет, ще видите, че това е един от най-популярните ружове на марката.
Хайлайтърът на Colourpop има добро развитие – може да не си личи на снимката, но е доволно издълбан и съм си наложила тази година да му стигна дъното. Обожавам блясъка, който придава, колко лесно се използва и че е дълготраен. Страхотен е и бих си взела и други нюанси, но предвид колко е икономичен, ще почакам поне този да изхабя още малко.
Друг продукт, който не съм снимала е хайлайтърът на Essence, защото реших, че му е изтекъл срока и няма да го ползвам повече. Не виждам никаква промяна в консистенцията му и не мирише зле, но го избягвам – въпреки това още не съм го изхвърлила, много ми е жал, защото много го харесвах и беше страхотен за по-ежедневен грим.
Сянката на Morphe продължава да ми е сред любимите за очертаване на сгъвката на окото и може да видите каква вдлъбнатина си има. На усещане е доста твърда и изхабяването й ще е голямо предизвикателство – например при абсолютния ми любимец Crème Brulee на MUG вече се вижда дъно и то не малко, а го имам от по-малко време, отколкото Морфи – много зависи от това колко е прашлива сянката. Тази на Артдеко няма да видите – отказах се от нея и заминава купчинката за подаряване. Ще я дам на приятелка, която ще й се радва повече.
Имах големи планове за сянката на Maybelline, но тя ме разочарова – от самото начало беше твърде твърда и не достатъчно маслена за моя вкус. Предпочитам кремообразните ми сенки да са меки и във вид на мус, тази съм я използвала доста често като подложка, но признавам – трудно ми е да събера достатъчно продукта и трябва да ровя с четката и ъх, в един момент просто не си струва усилието. За сравнение ви снимах сянката на H&M , която харесвам страшно много – тя вече има въпросната мус формула и е много по-използвана, тя е точно на една година и нямам намерение да се разделяме, тъй като засега е запазила оригиналния си вид.
Палитрата на Urban Decay – бях си казала, че ще изхабя поне 3 цвята от нея до края на 2016, пффф, ужасно съм непостоянна. Най-много мразя да се задължавам да изхабявам определена сянка или палитра. Обичам да ги смесвам и да ползвам това, което ми хрумне на момента. Истината е, че имам палитри с по-меки сенки и през 2016 много малко използвах Naked 3, да видим дали това ще се промени през 2017, или ще се разделяме.
Червилата – и тук се поизложих… червилото на Инглот подарих на майка ми, която се оказа – също не го ползва. Не знам какво стана, защото много го харесвах, но ми писна през 2016 и реших, че няма да го нося повече. Това на Catrice ме отсрамва, скъсах се да го ползвам през първата половина на 2016 и вече е почти към края си. Страшно много го харесвам, то е едно от любимите ми и бих го купила отново. Перфектното червено на Golden Rose, за съжаление, беше използвано броени пъти – през 2015 носих много ярки червила и през декември реших, че искам да видя какво толкова им е специалното на по-неутралните ежедневни цветове… и през началото на 2016 се оказах с 6 нови неутрални червила – миналата година определено беше годината, през която се влюбих в неутралните червила и почти всичките ми ярки червила бяха жестоки пренебрегнати. Да видим какво ще стане през 2017.
И така – няма да си давам крайна оценка. За мен беше достатъчно да видя как вървят продуктите, които не са ми абсолютни любимци (с изключение на червилото на Катрис) и ми подейства отрезвително. Няма пак да се заричам как ще си намаля колекцията, но през 2016 успях да се разделя с продуктите, които държах само от алчност и ще се постарая да задържа тази тенденция и да поддържам колекция с продукти, които използвам активно. Всичко останало или ще си намери нов дом, или ще отиде в коша (за съжаление).
